Към част трета > ###
___________

=10=

Gergana Stefanova

https://www.facebook.com/gerganavt

http://ask.fm/gerganav

На около 19г. когато се запознахме. Струваше ми се нормална, защото имаше такъв вид, отговорите на въпросите и спазваха нормалността, не изглеждаше крайна натура. Общувахме в началото нормално. Като малко уж се поопознахме започна да ми задава странни въпроси. Първо, казваше че няма приятел, но в последствие се оказа че има. Второ, казваше че приятелят и е много срамежлив, а връзката им е тайна, затова не се е обвързала в facebook с него. Но след около месец, преди края на кореспонденцията ни, тя публикува снимки на себе си с приятеля си и по нищо не се личеше да е срамежлив. Държеше се нормално, очаквано. На снимките се държаха предизвикателно, което не е характерно за срамежлив. Веднъж в началото ми прати снимка на приятеля си и се интересуваше много какво мисля за него, сякаш имаше значение. Смисъл, в началото едва се познавахме, но нея я вълнуваше какво мисля за приятелят й.

 

=11=

StephanKelly ( Или каквото и да е това нещо )

http://ask.fm/StephanKelly

Намеси се в и след конфликта ми със Стефизагрия Пасифлора и Анжела Кронева. Подкрепяше предимно Анжела. Покъсно се намеси и самостоятелно като ми отправяше провокации и обиди безпричинно. Прояви поведение, сякаш ме познава. А истината - никога не сме се виждали.

  Въпреки че имам разни спомени че съм виждал лице подобно на неговото в сънища.

 

 

 

=12=

Gerry Simeonova.

https://www.facebook.com/Lollidella7

http://ask.fm/candycanee

Запознахме се по моя инициатива. Писах и в ask анонимно. След второто или третото запитване, тя си смени аватара с картинка на зелено извънземно подобно на зелен телетъбис от онова безсмислено промиващо мозъци *театрално представление*. Попитах я анонимно защо си е сменила аватара, тя нищо съществено не отговори. Но на следващия ден върна предишния си аватар. Кореспонденцията ни не беше добра, защото имах съмнения с кой общувам. На моменти казваше странни неща.

 

 

___________________________________________________________

Сектантите от facebook

[Антисъществата]

 

https://www.facebook.com/profile.php?id=100003368280633

На... 2014 преглеждайки съобщенията си, видях че ми е писало ново лице. Прочитайки съобщението, останах малко озадачен. Лицето никога не съм го виждал, не съм му писал нито дума. Практически не сме имали нищо общо. Но за непознат, лицето бе изразило странни неща. Според него, аз съм се криел зад лицето си, но не съм успял да го заблудя. Накратко така определям цялото му съобщение. Попитах го какво има в предвид, обясних му че не се крия. Лицето си продължи с безсмислената реч. То просто си знае програмираните реплики или така му е удобно. И си ги повтаря, без значение каква е истината.

 

 

 

 

 

 

 

Разгледах facebook стената му. Там се пишеше за магии, за сектански ритуали и много, много други неправилни неща. Най-голямо впечатление ми направи факта в дейността на сайта участваха лица които видимо изглеждаха уж нормални. А някои приличаха на тинейджъри.

  Имайки предвид дейността им, факта че представителят им ме нарече криещ се зад лицето си, то за мен тези НЕЩА, са антисъщества. Занимават се с развръщаване на морала и Християнството. Защото, ясно е, занимаването с магии е противохристянско и противо каквато и друга религия за доброто да съществува. Магийте са дейност единствено на злото, което играе на илюзии и така заблуждава хората, докато те сами не се решат да вярват в заблудата която им е била втълпена.

 

 

 

 

 

_____________________________________________________________________

Лица от facebook

 

 

1.Мирослава Маринова - София

2.Yana Venkova

3.Димана Бояджиева - Пловдив

4.Обичам Малаумия - уж София

5.Victoria Tomova

6.Анастастия Алексиева - София - Перник

 

 

=1=

Мирослава Маринова

http://www.ask.fm/MiraMarinova

Запознах се с нея през 2010-2011г. Запознанството ни бе нестандартно. Защото тя беше приятелка на един минал приятел. Та, в ситуацията имаше намесена интрига. Не обръщах внимание, просто лицето ми беше интересно през онези години. Не се вписваше в обстановката. Беше на приблизително 18г. Имаше специфично харизматичен вид. Готвеше се да учи графичен дизайн, но мечтаеше да бъде актриса. Общо-взето не е нещо невиждано, просто изпитвах любопитство относно ситуацията. Кореспондирахме по facebook и по skype. Имахме една среща в киното. Междувременно докато общувах с това лице, странните неща около мен се обостриха.

  Първо - Наблюдавах коли които се движат все на където аз тръгна.

  Второ - Едни от дните, през лятото. Докато бях в парк към центъра, на отдалечено място, седях на пейка и разглеждах нещо. Тогава усетих че от мое дясно, някой ме наблюдава. Внимателно погледнах, там стояха мъж и жена, но повече приличаха на моята възраст и на въпросната Мирослава и нейн приятел, или миналият ми познат. Просто си стояха на около 10 метра и понеже пътя е леко извит, изглеждаха малко по-далеко. Погледнах ги, реших че няма смисъл да откликвам на интригата, защото можех директно да се приближа и театъра щеше да приключи на мига.

  Трето - Наложи се да отида до едно място. На влизане пред мястото имаше пейка с мъж. Мъжът ме заговори. Когато се върнах, не съм се бавил много, мъжът го нямаше, но пейката също я нямаше. Все едно нищо не се е случвало.

  Четвърто - Пак лятно време, отидох до Илиянци. Взех неща. Покъсно писах на конкретната Мирослава. Тя ми написа нещо необосновано което ще изтълкувам като “много мрънкаш”. Това обаче и да е било така в конкретния ден, тя няма как да е разбрала защото не съм я виждал реално и не сме общували реално. Общувах с лицата които бяха продавачи, докато вземах стоката която продаваха. В такъв случай е невъзможно да знае как съм се изразявал. Но факт беше - знаеше. Така започнах сериозно да се замислям с кой, кои си имам работа. Защото очевидно, нещата бяха извъннормални.

  Пето - Вървях навън, близо до кв.Надежда и видях широко и голямо превозно средство спряно точно където щях да мина. Погледнах за кратко, видях на седалката до водача, жена приличаща на Мирослава, която моментално ме загледа също.

  Шесто - Погледнах през прозореца, долу пред входа имаше паркиран ръждиво-бледо-червеникав Ван. Леко отворен, в него се виждаха подрастващи лица и такива приблизително на тогаващните ми години. Тъкмо ги загледах и те също впериха поглед в мен. Нямах съмнение че това е свързано с кореспонденцията ми с особата Мирослава Маринова.

  Седмо - Много отчетливо. Беше сравнително в началото на кореспонденцията ми с Мирослава. Излязох, имах работа някъде из града, минах заобиколно, приближавайки спирката на трамвая, но все още далеко видях жена облечена в черно, която се придвижи в права, препендикулярно на мен. Стигна в началото на успоредната на себеси ограна на училищен двор. Спря се. Обърна се в моя посока и през оградата се загледа в мен. Тогава осъзнах че нещо странно се случва. Беше все още далеко. Приближавах. Тя пък тръгна в посоката си и отмина. Нямах съмнение че гледа мен, защото по двора на училището нямаше никой, зад мен също нямаше никой в този момент. Понеже знаех че това няма кой друг да е освен Мирослава, въпреки че е странно как ме е забелязала от такова голямо разстояние все знае всеки път къде съм. Обмислях ситуацията и стигнах до заключението че за да е тръгнала в тази посока е отишла към миналия ми познат с фамилия Арабаджиев. Нямаше къде другаде, в периода се познаваше специално с него.

  Осмо - Мирослава обичаше да се снима, беше много фотогенична. Сред снимките и преобладаваха такива на които беше като вампирка. Снимки с кръв и тнк. Това ме озадачи отново, защото при реалната ни среща не се забелязваше в нея нещо извънредно неестествено.

  Девето - На единствената ни среща в кино Арена Запад, тя дойде с един от многото си уж временни приятели. В кино залата се настанихме - Аз на място 12, тя на място 11, приятелят й на място 10. Това е нетипично разположение. Защото имаше много други свободни места. Годишната дата на Мирослава е през 11 месец, моята през 12 месеца.

  Подозрения и логика. Подозирам че едно от лицата които видях на площадката в метростанция Сердика, облечени в бели дрехи с багаж, които при втори поглед бяха изчезнали е - и Мирослава Маринова. Главна причина, веднъж видях Мирослава в началото на кореспонденцията ни да се приближава до входа където бях и да поглежда през стъклото наблюдавайки ме. Тогава тъкмо се бях прибрал. Беше облечена в бели дрехи и носеше пътническа чанта от онези с колелца и телескопична дръжка за багаж. Щом я погледнах тя бързо се дръпна и продължи по пътя си.

 

 

 

=2=

Яна Венкова

https://www.facebook.com/yanich92

Вероятно щеше да е правилно да кажа че няма нищо странно покрай нея, ако не беше факта че нито веднъж не сме провели разговор. За две-три години, откакто я добавих, тя не благоволи и една дума да произнесе. Но странно, не ме махна от абонатите си. На мой съобщение, не написа нито ред - мълчание. Останах с логичното впечатление че тя знае нещо, но нарочно не казва нищо. Демек, някой или се е свързал с нея, за да и каже нещо за мен. Или поначало си е знаела. Предполагам че всичко се корени в родът и националността й.

 

 

 

=3=

Димана Бояджиева

https://www.facebook.com/prikazna_ideq

Инициативата беше моя. Струваше ми се интересна, писах й. Беше на около 20г. Кореспондирахме в facebook и skype. Всичко беше добре, докато не започна да се прави на интересна. Кореспонденцията ни прикючи. За нея разбрах че се изявява за художничка и иска да придобие известност като баща си. Защото фамилият Бояджиеви е известна точно с изкуството. Да кажем, на лицето Димана и се отдаваше горе-долу в изкуството. Проблемът и беше че има голямо самочувствие. Разбира се така мислех в началото, проблемът се оказа много по-голям.

  Докато писах на Димана през skype, диагностицирах една закономерност - нощем тя изобщо не спеше. Независимо колко часа беше, тя все беше будна и уж правеше нещо. Казваше ми ту че сега е заета, до - някои и се обадил и говорила по телефона. Досетих се че нарочно ми ги пише тези, обаче беше странно поведението й.

Факт - неспеше. За няколко месеца спряхме общуване. После попаднах отново на нея в ask.fm. Имаше нещо неестествено в нея. Защото хората се занимаваха с нормални неща, а тя се занимаваше да организира някакви учреждения които извършваше по неизяснен проект. Клубът, учреждението което създаваше се наричаше -

Vampy Crew. При разучаване на клуба, забелязах че в него участват предишно тийнейджъри от 18 до 13 годишни. Поведението им не беше нормално, действаха като зомбирани, смисъл говореха едно и също, защитаваха се като че са едно семейство, въпреки че голяма част от тях живееха далеко едни от други и се предполагаше че нямат реален контакт. Започнах да се питам, какво обединява всички лица, при факта че разстоянието ги дели. Всички участващи в Vampy Crew, слушаха и изпълняваха думите на Димана. Тя се изявяваше за лидера на малкото им общество.

  Назовавайки *Vampy Crew*, като малко общество, съсловие, веднага се връщам към появата на фалшивия профил в ask.fm където криещо се лице ми отправяше послания че съм бил харесан от малко затворено тайно общество. Не си правя илюзии, защото ситуацията няма общо с *Vampy Crew*, а повече с антисъществата. Тяхното общество е такова - тайно и манипулативно. Играещи си с психиката на индивидите. Осъзнах че Димана привличаше деца и подрастващи за да ги направи едни от обществото на антисъществата. Единствено това, обясняваше как всички са едновременно единодушни с Димана. През 2012 -2013 когато Димана ме нагруби в ask.fm ( нарочно, за да предизвика скандалност ) , след нея всичките и *роби* от обществото на *Vampy Crew* ми наскачаха и стръвнишки ме нападнаха - в аск. Обиди, глупости, естествено стоически понесох всичко, защото психиката ми е изключително издръжлива ( за разлика от тяхната, щом толкова лесно се оставят на внушенията на Димана и другите сектанти и антисъщества )

  Странни случай:

 Първо - През началните седмици от кореспонденцията ми с Димана се случи нещо особено. Свечеряваше се, прибирах се. Вървях към улица Константин Величков, щях да свивам по нея. Приближавайки забелязах че в дясно стой жена с очила, тя беше до уличната лампа и уж се готвеше на пресече. Странното - жената приличаше на Димана Бояджиева, тя също носи очила. Но беше очилата приликата е лицевите черти, височината и дрехите.

Загадъчно, защото Димана уж беше в Пловдив.

 Второ - След прекратяване на началното ни общуване, изминаха няколко месеца. Бях в Борисовата, имаше концерт на известна група. Минах през събиращите се хора и тогава видях отстрани Димана с нейна приятелка. Те се загледаха в мен. Продължих си. В тази случка няма нищо странно, но е важна за разбиране на странните ситуации. Покъсно от аска на Димана разбрах че тя често пътувала към София. Реших че не бива да превръщам всяко нещо в странност, затова сложих мислено ситуацията към моментите на нормалното ежедневие. Казах си, какво толкова, възможно е да се случи, щом пътува и до София.

 Трето - След деня на конфликта между мен и Димана. Бях навън, прибирах се. На път към трамвайното депо Банишора преди големите текстилни сгради, минаха две превозни средства. Всъщност те профучаха. Едното стандартна малка, тъмна кола, приблизително прилична на марката голф. Второто, прилично на джип с тъмен цвят. От тях някой се профикна: ”- Злобар”. Естествено обидата беше съотнесена към мен. Други на тротуара и улицата нямаше. Приех че онези от колите са свързани с Димана Бояджиева и може би тя също е вътре. Оставаше въпроса откъде знаят къде точно ще бъда, но понеже съм общувал с доста лица, явно всички са свързани помежду си. Всичко което съм им писал за себе си, те са го споделяли и така знаят приблизително къде да ме търсят и очакват. Не е трудно да се предвиди, защото животът е низ от действия, но макар да са неопределили като бройка, те са пряко в стандартните рамки на града. Ясно е обаче, че рутинните действия са предвидими, докато нестандартните са неочаквани. Всичко зависи от това до колко еволюирало е съзнанието на индивида, за да бъда сложен характер с голяма доза непредвидимост.

 Четвърто - На следващ ден, аз се защитих излaгайки всички факти защо поведението на Димана и заблудените лица от *Vampy Crew* e несъстоятелно и неправилно. Те отново се *хвърлиха* да ме обиждат и заплашват,

*действаха като мравуняк*. Излязох. Прибирайки се минах през близък магазин. Очаквах че нещо ще се случи. И то се случи. До магазина беше паркирано нещо подобно между микробус и ван. В него на предните седалки имаше - зад волана мъж, а на седалката до него - жена. Жената очудващо приличаше на Димана Бояджиева. Носеше очила същите като нея, лицето и имаше същите скули и черти. Те стояха без нищо да правят. Нито говореха, нито се оглеждаха. Стояха обърнати напред. Навид все едно чакаха нещо, забелязах че приличащата на Димана Бояджиева гледа към страничното огледало, дадох си сметка че ме наблюдава, оглежда, но се преструва че не го прави. Влязох в магазина, излязох, тръгнах си. Правих се че ги няма. Честно казано, по елементарен и дилетански начин да следиш някой - не съм виждал даже по филмите. С какво толкова им бях интересен че хабяха скъпоценното си време, за да ме причакват, да ме зяпат какво правя. Странно. Само заради конфликт в аск, не ми се вярва. Таеше се нещо много по-голямо.

  Стефизагрия Пасифлора на 3-4 среща в Борисовата и се стори че вижда бяла сова, или бухал - нямаше нищо. От тама-нататък започна да говори че често и се привиждало. Любопитно е, Димана носи Бухал, или Сова, под вида на бижу, или медалъон. Совата, бухала - са символ на нощта, мрака, мъдростта и са често изобразявани в картини с Хеката, за да се представи нощта като завладяна от горските духове.

  Факта че Димана предпочита да е с червена коса - никак не е случайно. По наблюдение почти всички антисъщества от женски пол са с червени коси. То е вид стандарт. От друга страна това може да бележи и маниерите на едно съзнание, а много лица, да са просто био-роботи за едното съзнание.

 

 

=4=

Обичам Малаумия

https://www.facebook.com/profile.php?id=100000727734221

Запознахме се по моя инициатива в facebook. Уж нормална, но в разговорите ни намесваше нелогични термини и изречения. Приличаха на намеци с много дълбок психологизъм, сякаш оставено за да се досещам сам какво значи.

  В един от чатовете ни, *Обичам Малаумия* ми каза че можело да ми покаже Луната. Това беше сред най-странните неща които тя написа. По това време вече подозирах че са намесени друго видови същества.

 

 

 

=5=

Victoria Tomova

https://www.facebook.com/winter.child.cookie

Не беше запознаване. Писа ми с намерения да и помогна за разрешаването на трудна житейска ситуация в която се намира. Отзовах се. Така се стигна до кореспонденция. Тя беше на около 14г. На моменти също се държеше странно. Странността премина очакваните нива, когато в един от чатовете ни, тя написа нещо излизащо извън границата на нормалното. Питах я какво има в предвид, но тя така и не се опита да отговори, просто увърташе, усетих че нещо се крие. Мигновенно осъзнах че си чатя с някой друг, но кой друг, това беше въпроса. Лицето ми пишеше не може ли една майка да се интересува от децата си. Израза беше абсолютно нехарактерен за момиче на около 14г. Смисъл, каква майка, от момиче на толкова години, речника и състава на изреченията които използваше - беше като за зряла жена. Очевидно намеците бяха ориентирани към мен, но как, защо, странно.

 

 

 

 

=6=

Анастастия Алексиева

http://www.ask.fm/REBELstunner

https://www.facebook.com/Nunniii

Попаднах на facebook й през 2013г, тогава провеждахме и кореспонденция. Реших се и пиша по същата причина по която писах и на други. Търсех нормални същества за създаване на приятелства, мислех си че в живота така се прави, но през 2014-2015 осъзнах че няма такива неща. Всичко е нагласено. Приятелствата които бях създал уж чрез чатове, се оказаха не по-малко фалшиви от реалните. Относно Анастасия, или както я наричат - Инана.

Имаше по-различно поведение и желание за общуване, от края на кореспонденцията ни не се разбра каква е нейната роля, нали е от добрите или от лошите. Но имаше морала да намекне някой неща, което я прави малко по-добра от другите. Ако има други и не са всички еднакви. За нея трябваше да се досетя че има общо, защото както споменах по-горе, всички момичета в организацията на антисъществата са като едно същество и боядисват косата си в червено, или нюанските на розовото, зеленото.

  Въпрос: ”- Какво странно има, нима не го правят и други?”.

  Отговор: ”- Антисъществата са педантични перфектционалисти, живеят според строги дуални норми. Практически те не знаят какво е свободна воля. Те ограничават всичко с мерки. За тях единия мол е задължително в ярки цветове - червено и тнк. А мъжкия пол е в бледи цветове на - синкавото и неговите нюанси. Те не импровизират, нямат никакво въображение. Строгостта им е начин за контрол. Разделят хората, както се сортират продукти, или вещи. Така че всеки продукт ( същество ) да се отличава като че има по тялото си сериен номер на които пише главните значения - пол и принадлежност. Наблюдателните няма как да не забележат този факт. Лично за мен е странно и нелепо. Не може всеки мъж и жена да ходят само по един начин. Светът да не е създаден за роботи?!... Но какво ли се чудя, всичко е за контрола. Нормите, големите мечти за свобода в които се спекулира в обществото са просто една лъжа. Вижте нагледно кой е постигнал свобода, защото да станаеш богаташ, не е да бъдеш свободен. Всеки тръгва да се развива в обществото с големите въжделения за свобода, но накрая се превръща в роб на поне едно нещо от обществото - което нарочно е заложено, за да не позволи на никой да бъде напълно свободен.”.

  Анастасия ту пишеше нормално, ту намесваше нелогични истории и намеци които през цялото време имах усещането че са отправени към мен. За капак на всички, на зададен анонимен въпрос към нея в аска й, тя ми даде очудващо странен отговор. Пиша странен, но за мен всичко стана ясно, просто начина по който се случва е - болен начин, ненормален, умопобъркан. След написването на странните неща в аска си, тя го деактивира. Пуска го още няколко пъти и пак го деактивираше.

 

 

Анононимното съобщение е от мен. Употребата на “духовете ми говорят” беше чисто фигуративно. Харесва ми

говоря в метафори. Така че, да не си помисли някой че когато съм написал съобщението съм визирал говорене на реални духове.

 

 

 

През онова време не вникнах добре в думите й, защото мястото на общуването бе несериозно. Аск, какво сериозно има в този сайт. Разбира се, имаше. Защото след време хванах дълбоката връзка в думите на всички които са ми писали. Всички имаха общо и никой не беше случаен. Тогава за какво става дума, очевидно голям парад > мега спектакъл на простотията. И все пак мнението на Инана беше едно от най-добрите, сравнение с другите.

  Проблеми. От една страна Анастасия уж се опитва да внесе подкрепа. От друга обаче думите и са противоречиви. Защото ако съм съгласен с всичко, което ще рече да приемам всичко и да съм спокоен, това значи да се оставя всички неща да ме манипулират и да парвят с мен каквото си искат. Аз нямам това намерение, защото живота си е мой и не смятам да го превръщам в нещо друго което не съм аз. Животът ми е по моята воля, затова отказвам да дам волята си на друг да оперира с живота ми.

  Не на последно място. Факта че Инана ми написа в отговор горното, за мен доказваше че те винаги знаят кой им пише. Въпреки че бях анонимен, тя знаеше. Същото наблюдавах и от други аск профили уж с коренно непознати лица. Всички се държаха сякаш виждат през анонимността ми и знаят че точно аз им пиша. Доказателство че ме следят. Следят интернета ми, или пък самия мен, ако са ми сложили нещо.

 

Мнението на Инана че съм имал, цитирам я:

“химичен дисбаланс в мозъка ти”.

 Откъде Инана, която живее в Перник и никога не сме се срещали, виждали, не сме си чували гласа - знае какво ми имало на мен?! Стандартно казано - невъзможно е. По онова време тя беше на около 19 години. Как момиче на около 19 години ще се сети да пише за химичен дисбаланс относно анонимно съобщеное?! Но и дори и да не и бях писал това анонимно, тя пак нямаше да има нячин да знае какво ми е. Тя е друго същество.

  Истината. Когато и писах съобщението използвах израза “духовете ми говорят” метафорично. Тя го прие буквално, в периода се чувствах нормално с изключението че бяхастартирали нелогични сънища които сякаш идваха отнякъде. В някой от сънищата бях на друго място, в къща, или друг апартамент. Виждах непознати хора и те се отнасяха с мен като ту като с техен познат, ту като с дете. Абсурдно време. Чувствах че съм под хипнотично състояние. През този период установих много странни неща покрай мен.

  На 09.04.14г Събуждайки се видях на лявата си длан, малка дупчица и подутина като мехур под кожата пълна с малко кръв.. Преди да заспя нямах рана на ръката си. Раната приличаше на получена след инжектиране. Познато ми е, защото са ми правили ваксини и ми е ясно какво се случва с мястото на инжекцията. Замислих се и осъзнах че докато съм спял, някой ми е инжектирал нещо в дланта, защото там болката и тектилното усещане са най-слаби. Покъсно в други сънища чух употребата на израза - “поставени ваксини”. Но имам усещането че са ми сложили и нещо друго. Защото не е ясно колко развити технологично са чиповете. Ако са нано, то могат да ги инжектират заедно с каквото друго използват.

_____________________________________________________________________

 

Допълнение относно Бояна www.ask.fm/FrozenAutumn

Бояна, според мен е неосвидетелстваната богиня Серкет или още наричана Селкис. 

Боговете на миналото се стремят за завладят съвремието за да спрат връщането на някои главни действащи лица. Най-интересното е защо конкретната Селкис е съгласна с ненормалните действия. Но живите в случая са последните останали  от древните. Практически те са децата на миналото.