Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2015 06:21 - Съдбата - форма на лъжата. Още за контрола. Ангел от Катуница. Яна Кръстева от София.Част4
Автор: winterdefire Категория: Новини   
Прочетен: 850 Коментари: 0 Гласове:
0



Към част трета > ###
____________

ПЪРВО = Впечатления за Яна - Яна Кръстева е била на 28г. до преди трагедията е работила в Мола. До тук общото впечатление е че става въпрос за зряла и опитна жена. Защото 28г. е характерна възраст за жена занимаваща се със сериозни дейности, имаща улегнал характер и отдавна загърбила проявите на детинското минало. Нещо неотговарящо на описанието й. Прави впечатление че при сравнение на очаквания характер на Яна и изреченията по чужди спомени описващи характера й. Яна въпреки 28-те си години, прилича повече на дете. Дори специално е наблегнато че обичала бонбони карамел "му". Което няма общо с темата покрай смъртта й, но набляга именно на невинният и характер, детската й същност, чистотата на нрава й. Те от своя страна намекват освен за нейното чистосърдечие - и за логичното съществуване на нейната наивност.

 Яна - занимания, мечти и притеснения.

1.Работела в магазин за детски играчки.

2.Правела колани, гривни, обеци. ( За които е очаквано че е продавала. Твърде възможно място където предлага изработките си да е било - Борисовата градина. Причина - там е намерено тялото й. Няма начин Борисовата градина за нея да не е било едно от познатите й и посещавани места. Същевременно в Борисовата през пролетта и лятото често могат да се видят хора продаващи изработени окраси, гривни предмети и тнк.

3.Кандидатствала в университета по предмета философия. Била приета малко преди трагедията си.

4.Мечтаела да се занимава с деца.

5.Последното и притеснение било липсата на работа.

 

От изброените, за Яна се разбира че имала решителност да се развива. Дори и в поведението й да е имало наивност, тя със сигурност за годините си е притежавала вече умението да преценява какво е най-добре за живота й.

 

 

ВТОРО = Местопрестъпление и факти:

 Тялото на Яна е намерено в Неделя, на 100м от изкуственото малко езерце в Борисовата градина. Установени са следните факти:

1.Тялото е било полусъблечено.

2.Панталона й е бил свален. Белъото й е липсвало.

3.По лицето си е имала синини.

4.По нея и около нея са намерени веществени доказателства уличаващи мъжете Николай Русинов, 34г. и Павел Трифонов, 30г. Около тялото е имало доказателства за присъствието на едния мъж в случая очевидно Николай Русинов, а по нея - били намерени косми от другия мъж - Павел Трифонов.

Цитирам:


"Една от експертизите обаче доказва, че по тялото на убитата има косми от главата, краката, ръцете и гениталиите на Трифанов."


5.От синините по главата й и врата й се изяснило че била удушена.

6.Мобилният и телефон бил изключен.

7.Намерен пръстов отпечатък от бутилка бира, в близост до тялото на Яна. Отпечатъка принадлежал на Николай Русинов.

8.Намерени отпечатъци от Русинов и по вещите на Яна.

9.Тялото било открито от случайни минувачи в Неделя.

10.Намерени 8 косъма, 6 на Русинов, 2 на неизвестно лице.

11.Твърдения че Русинов в фаталната нощ е танцувал и прекарал с Яна.

12.Същевременно компанията с която Яна е била в конкретната нощ е нямала представа дали Русинов е присъствал.

13.Компанията на Яна е знаела със сигурност че Яна е танцувала с някой, но кой е бил индивида. Какъв е бил. Оставало в рамките на догадките.

14.Намерената салфетка на местопрестъплениетое, върху която имало сперма от Русинов и кръв от Яна.



Общите твърдения - убиеца / убийците на Яна бил/и аматъор, несъобразителен и по-инцидентност в агресията си - убил Яна.

 

Всичко това е едно битово обяснение. Но то не отговаря на въпросите:

- Защо точно Яна?

- Защо в Борисовата?

- Защо познатите на Яна с които е била в онази нощ не са имали категорични спомени Русинов, да е танцувал с Яна. Тоест, никой не отхвърля възможността Русинов да е присъствал на нощта заедно с Яна и познатите й. Но това по не го прави категорично убиец, нито присъствал на убийството. Същото се отнася и за другия обвиняем Павел Трифанов, 30г. И двамата погледнати общо са добро попадение за изкупителни жертви.


 Павел Трифанов, 30г. е бил безработен. Несоциолизиран, препитаващ се от дъжд на вятър, като охрана и чрез събиране на непотребни неща от парковете. Деинтегрираността му го е правила изолиран от околните интереси, кръгове на познанството, живота и тнк. Неговото присъствие или отсъствие в реалния живот, не е било голяма загуба за обществото. Защото лицето поначало е било откъснато от него.

 Николай Русинов е имал семейство, работа. Но явно то не е било достатъчно. След като е търсел контакти с други лица. В допълнение лицевите черти на Русинов са подходящи да го използват за лице нагърбаващо се с нещо за което не знае как се е случило. Причини. Много от хората още при вида на фоторобота, описващ добре лицето на Русинов, са го набедили автоматично за скрит сексуален манияк. Въпреки че реални доказателства за маниакалност няма. Тъй като всичко се базира на общи приказки и общи сведения, а не на залавянето му в ход на неправилно действие, или пък заснемането му. Така при липса на физически доказателства, лесно е да се приеме единствено от пуснат фоторобот и заради чертите на лицето - че Русинов е убиеца, манияка. Пример. В киното има тенденцията да се избират за лоши персонажи, лицата които изглеждат подозрително, агресивно, чертите на лицето им да са от - крайно грубовати, сурови, до изтънени и уголемени, така че външно да изглеждат ненормално, смахнато. И при появата на лошото действие, да няма съмнение че те стоят зад него, същото и при условията когато лицето извършва пряко злодеянието. Защото обективно казано, едно благо изглеждащо лице, с финни, хубаво изваяни черти - никога не би предизвикало подозрение. Просто хората са склонни да търсят корена на злото произтичащо от дълбоки умисли - на повърхността. И когато забележат лице имащо неприятни черти, изражение. Те инстиктивно асоциират неприятно с лошото. А реално, двете, са две различни неща.

 С горното нямам в предвид че лицата Павел Трифанов и Николай Русинов, не са участвали в убийството по някакъв начин в случилото се с Яна. А че каквото и участие да им е било *предоставено* е прекалено лесно да бъдат приети за убийци. Щеше да е хубаво в реалния живот всички убийци да са непреуспели лица, да не са социализирани или просто видът им да е приблизително неприятен. Ала реалността не е киното. И ако по филмите убийците са предварително подбрани да изглеждат съмнително, то в реалния живот убийците рядко имат съмнителен или неприятен вид. Тази подробност винаги се пропуска, защото се обръща внимание повече на бързото намиране на виновни, а не обмисляне до колко ситуацията е обективна и дали зад действията не стой една инсцинировка. Удобно нагласена за пред обществото. Полицията се занимава с разплитане на случайте, но медията повлиява най-много в разрешаването на всички обществени проблеми и сензации.

 Пример, до колко медията ( интернет, комуникация ) контролира общественото самосъзнание и разбиране за нещата се вижда от:

1.В началото полицията няма заподозряни. Истината - полицията нямаше да има никакви заподозряни, ако не бяха изникнали странни обстоятелства. Защото само с наличните улики не може да намери заподозрян, тъй като българската система не е като системата в чужбина и много от престъпните лица нямат оставено ДНК за сравнение. Следователно само по намерени косми и телесни течности, или кръв, не са могли нищо да направят.

 - Полицията стига до Николай Русинов, получавайки данни от внезапно направен фоторобот на лицето и качена картина на facebook.com. Намесват се лица които разпознават фоторобота - като Николай Русинов.

 - Полицията стига до Павел Трифанов, след като граждани сами поддават сигнал за "странното обстоятелство", лицето Павел Трифанов след конкретната нощ спряло да посещава Борисовата градина.

 Мисълта ми е. Видимо е как общите мнения, сведения получавани чрез различните първосигнално отреагиращи лица - води хода на разследванията. От една страна, чудесно е че гражданите проявяват интерес и помагат на полицията. От друга, не е уместно властите да вярват на всичко което разни *случайни* граждани говорят като свидетелство за какво е правил някой, или къде е бил. Защото хората си говорят каквото искат, особено ако са *случайни*. Още повече че предвид нагласеността на много от случайте на самоубийства и убийства, които разгледах в предишни теми, става ясно че да вярваш на всичко което някой гарантира за друг - е нелепо и често заблудително. Най-сигурни са:

1.Суровите факти ( доказателства )

2.Логиката как всичко е свързано.

Всичко друго излизащо извън периметъра на тези двете - може да е лъжа и трябва да се очаква заложена манипулация.

 

ТРЕТО = Интересните факти.

1.Мобилният телефон на Яна бил изключен.

2.Намерили кърпичка със сперма на Русинов и кръв от Яна.

3.Пръстов отпечатък от Русинов по бутилка от бира.

4.Две твърдения, според които Русинов стоял още няколко дена в България и заминал в чужбина. Или заминал веднага.

5.На всеки казал различна дестинация.

6.Свързал се с Карбовски и официално споделил че обмислял да избяга в страна където полицията няма да има права над него.

7.Карбоски му казал да се връща, Русинов се върнал и се предал.

8.Павел Трифанов след трагичната за Яна нощ, се прибрал и споделил на майка си да не казва на никой че е посещал Борисовата градина.

9.Посетители коментирали липсата на Павел в парка.

10.Павел бил предаден от майка си която свидетелствала срещу него.

 

Въпрос: "- Какво интересно виждаш в фактите?".

Отговор: "- Че всички са перкалено нелогични за обикновен случай на инцидентно убийство от прекаляване.

 Първо. Изключеният мобилен апарат говори за планираност. Докато разхвърляните навсякъде улики за - немърливост. Противоречиво е. Не може и двете да са вярни, но е факт че има нещо под повърхността.

 Второ. Кърпичката категорично доказва че Русинов е бил там. Ясно е че няма как тайно да му вземат спермата. Звучи прекалено. Затова трябва да се разбира - че Русинов е присъствал. Това отново не го прави убиец. Но е добре да се вметне, че е наистина странно колко очевидни са доказателствата за осъждането му. Кърпичка с негова сперма и нейна кръв. Две в едно, оставеше на кърпичката да се напише името му - и 100% никой нямаше да се усъмни, нали?!...

 Трето. Че отпечатъка е бил на Русинов, в това съмнение не може да има. Защото е естествено след като едно от нещата е негово, да има и друго. Бутилката също не доказва че Русинов е убиеца. Доказва че Русинов е изпил бирата. А как бутилката се е озовала на местопрестъплението струва ми се - е съвсем друг въпрос.

Правилното запитване е, къде е шиешето на Яна, или тя не е пила?!...

 Четвърто. Заминаването на Русинов, категорично прави впечатление. Мнозина определят заминаването му като бягство, заради постъпките му. Възможно е, но той не отрича че е бил с Яна и компанията през нощта. Същевременно не признава да я убил.

 Пето. За да каже различна дестинация на всеки, следователно бърза да се укрие от нещо. Ако беше просто от убийството - нямаше да се нуждае от много дестинации, хваща една и потегля. Нямаше да го направят, защото извън България нещата щяха да се заструднят, а случая да остане висящ. Първосигналната му реакция повече прилича на - бягство от някой, или нещо, отколко от извършено убийство. Все пак, за какво му е да се пази от убийството, стигало е просто да замине за някъде и проблемите му са щели да бъдат решени. Последващите му действия са необосновани, предвид че лесно е можел да се измъкне от правосъдието. Главни доводи - в убийството е имало негова ДНК, отпечатък, даже случаен гражданин направил внезапно фоторобот приличащ на него. Но докато го нямало в България, нямало как да се стигне до сравнение на неговото ДНК с това на местопрестъплението. Щял е да бъде просто поредния издирван, но без факти за обвиняване в убийство.

 Шесто и Седмо. Вече извън България, свързал се с Карбовски. За да стигне до Карбовски изведнъж изпитал желание да се предаде. На въпроса защо, при условие че имал преднина и намирал се далеко - остава без смисъл. Естествено, може да се приеме за форма на колебанието. Но не е имал причини да се предава. А думите му че обмислял да замине за държава където нямало да го екстрадират - е странно. Защо да си издава плановете, вместо просто да го направи?! После разговора с Карбовски, той му казва да се предаде, а Русинов се съгласява. Връща се в България. Изобщо тези моменти са много странни. Създава впечатление за нещо съвсем друго. Сякаш неустановена сила е подтикнала Русинов да се предаде. А сцената с разговора между него и Карбовски - прилича на театър. Добра постановка за създаване на причина Русинов да се завърна в България за да бъде съден. Защото при нормални остоятелства, шанса уж убиеца да се появи сам - е нулев.

 Осмо, девето и десето - Павел Трифанов, се прибрал в злополучната нощ. Желанието майка му да не казва на никой къде е бил в Борисовата градина - е странно. Точно с разговора си привлича вниманието към себе си. Ако нищо не и беше споменавал и продължаваше да посещава Борисовата градина - нямаше да направи впечатление и вероятно щяха да го подминат. Неизвестно е как лице което просто събира ненужни вещи от Борисовата градина е толкова популярно, че му знаят името и дори забелязват присъствието или липсата му. Ще се съгласи всеки нормален и осъзнат - в това има нещо съмнително. После, факта че майка му го издава, прави ситуацията още по-нелогична. Та нали и е син, защо ще го издава. Очаквано е майката да защитава детето си, независимо обстоятелствата, а не да го издава.

 

ЧЕТВЪРТО = Съмнителни обстоятелства:

1.Случайни лица намират тялото на Яна в Неделя.

2.Николай Русинов и Павел Трифанов, уж убийците си тръгват от местопрестъплението без да заличат или прикрият уликите.

3.Николай не помнел детайли относно случилото се през нощта.

4.Последният и работодател в магазина за детски играчки - Веселина Недялкова

 

 Първо. Както винаги намеса на случайни лица винаги е признак за нещо съмнително. Пример, при уж доброволните случай на самозапалвания през 2013г. в България по време на протестите, често за самозапалилия се първите обадили се свидетели били все случайни. Същото и при много от случайте на убийства които разгледах в предишни теми. Вървят си случайните и изведнъж попадат точно на тялото, или пък стават единствените свидетели на лошия момент. Да има свидетели е хубаво, но често е и съмнително, защото замесените лица имат склонността сами да се вкарват в случайте, за да доизконтролират нещата. Друг пример, случая на Валентина Иванова, която приблизително на 15.04.2014 изчезна и намериха тялото й в морето. Анализирал съм случая в Тема Втора. Тялото на Валентина беше намерено от случайно момче което го видяло насред вълните и корабите. Мисълта ми, единствено го видяло, никой друг, въпреки че било далеко.

 Второ. Най-големия довод разкриващ че зад случая се крие нещо по-голямо е - очевидния факт че не е възможно, Николай Русинов и Павел Трифанов, да са нямали възможност да се отърват от уликите. Всичко е било така лесно, просто да почистят около тялото. Работа за няколко минути. Или пък да преместят и скрият тялото. Как имат ум да се укриват, а нямат ум да премахнат уликите и скрият тялото?!... Странно е. И да се приеме че просто са са прибързали в паниката си. То каква паника, ако са я убили, то е било пред очите им и пред действията им. Не може да става дума за паника, щом лично са го извършвали както се твърди. Защото без премахнати улики, някак криенето им се обезсмисля. А са големи хора на по над 30г., не са деца за да не знаят как да си прикриват следите.

 Трето. Факта че Русинов сам е признал в разговор с Карбовски че не помни детайли от случилото се - автоматично ни пренася към други случай.

1.Атанаска, от Поморие - 10.04.2014 - Алекс, 8г.

Атанаска няколко пъти променяла версията си за нощта на убийството на Алекс. Като накрая се оказало че не помни добре какво се е случило.

2.Даниела и Петър, от случая на Женя тодорова 21г. от Варна, 27.09.2012. Петър уж убиеца на Женя, не помнел какво се случило. А Даниела, братовчедка на Жена, при първите си показания - споделила много неща за нощта на убийството, а при втори показания след няколко дни, за проверка - не помнела нищо от влизането си в сградата.

3.Делото на престъпната организация Октопод, започнала 10 години преди 2010, когато се провело делото. При разпит на свидетел орез 2014 който първи път дал показания, втори път - не помнел.

4.Нещата логично имат косвена връзка и с ДАНС, както и с изчезването и появяването на Петко Сертов от 05.12.2014г до 12.01.2015.

 Четвърто, не е нужно да казвам, но при подобни случай трябва да се има съмнение във всеки. Защото не всеки е истински. Именно затова се съмнявам във Веселина Недялкова. Последният и работодател. Имала голямо по-глед над нея.

 

________________________________________________________

Пресъздаване на случилото се:

________________________________________________________

 

Яна Кръстева притежавала прекалено чисти и добри качества. Въпреки възрастта си на 28г. поведението й било като на дете. Явно годините не оставили в нея никакъв отпечатък. Тя продължавала да бъде себе си. Това я правело нехарактерна за околността, имала възможности, но различното и поведение я правело невписваща се. Оставяла голямо впечатление у всички. Заради поведението, качествата и специфичната си аура - била пожелана от антисъществата. Желанието е дори неправилно казано, защото зад желанието си, те просто крият истинските си цели - да притежават и елиминират доброто. Защото злото познава само това - да руши и унищожава всичко хубаво. Да пречи на доброто да се развива и израства.

 И тук нищо ново. В Яна имало поставен чип, но по някаква причина неуспели да избеднат момент да я прехвърлят. Може би, просто тя отказвала, имала силна воля. В нощта в Борисовата, било планирано Яна да се приспи чрез устроиство насочвано към чипът в нея, така че съзнанието и да се прехвърли в друго тяло, а нейнито да убият още там в парка. В онази нощ не били сами, антисъщества в човешки тела се приближили, носели малкото портативно устроиство за приспиване ( сигурен съм че има същото но вградени модели в тялото им, така че само с ръка да могат да приспят лице в което има чип ). Двете лица Николай Русинов и Павел Трифанов, били похитени отдавна. В тях имало чип. Конкретната нощ, след като пийнали и заспали, антисъществата поели контрол над

Николай и Павел. Чрез телата им извършили убийството, покъсно си отишли и оставили Николай и Павел да се събидят в цялата каша които им оставили. Те се събудили видяли какво се е случило, но не разирали как е станало, защото имали смътни спомени. Това много ги уплашило и побързали да си тръгнат, все още несъзнаващи къде се намират. Но е също толкова възможно, зад да са се събудили на далечно място от тялото. Иначе все щяха да се сетят да поприкрият следите. Тъй като съзнавали ситуацията и че няма как да се оправдаят, защото никой нямало да им повярва, те предпочели да се крият. Русинов отпътувал от България. Но някъде навън антисъществата го намерили и заменили съзнанието му ( или пък го заплашили ) Той се свързал като по сценарии с Карбовски, за да се превърне случилото се в сензация ( да има разсейване на вниманието от това което се случвало тогава около хората ). Прибрал.

 Отдавам съмнение и на Веселина Недялкова, последна работодателка на Яна, в магазина за играчки. Защо се съмнявам в нея. Защото тя имала голямо наблюдение над Яна. А антисъществата преди да започнат с опитите за похищаване, или пък физическо отвличане и проче - първо наблюдават индивида. Проучават действията му. А няма по-добър начин да са проучили Яна, от/чрез последният и работодател. Какво се случило с Яна, прехвърлили съзнанието и в тяло на дете и някое от антисъществата започнало да я отглежда сякаш е дете.

 

 

 

 




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: winterdefire
Категория: Новини
Прочетен: 107418
Постинги: 53
Коментари: 8
Гласове: 13
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930